„ТИШИНА”
Поликсена Сергеевна Соловьёва (1867-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИШИНА
На 3. Н. Гипиус
Сред снежното синьо умират следдневни сияния,
в небето молитвени смърчове вихрят върхари.
Сърцето въстанало вниква в пределни мълчания
и стонът му гаснещ въздишка на буря изгаря.
Душата подпалват искри на невиждани нежности.
Макар че животът рани ме с невярности много,
аз верен оставам на тез свечеряващи снежности;
елите ме пазят със своите кръстове строги.
Ударения
ТИШИНА
Сред сне́жното си́ньо уми́рат следдне́вни сия́ния,
в небе́то моли́твени смъ́рчове ви́хрят върха́ри.
Сърце́то въста́нало вни́ква в преде́лни мълча́ния
и сто́нът му га́снешт възди́шка на бу́ря изга́ря.
Душа́та подпа́лват искри́ на неви́ждани не́жности.
Мака́р че живо́тът рани́ ме с невя́рности мно́го,
аз ве́рен оста́вам на те́з свечеря́вашти сне́жности;
ели́те ме па́зят със сво́ите кръ́стове стро́ги.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Поликсена Соловьёва
ТИШИНА
3. Н. Гиппиус
В снегах голубых умирают дневные сияния,
И к небу стремятся вершины молитвенных елей.
Восставшему сердцу становятся внятны молчания,
И стон его гаснет, как вздох отлетевших метелей.
Душа загорелась от искр неизведанной нежности.
Пусть жизнь изменила, пусть дни ее вновь изменяют,
Я верен один средь теней вечереющей снежности,
И строгие ели крестами меня осеняют.
1907 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, художничка и преводачка Поликсена Соловьова (Поликсена Сергеевна Соловьёва) е родена на 20 март 1867 г. в Москва. Завършила е училище за живопис, скулптура и архитектура. Първите й публикувани стихове са от 1885 г. в сп. „Нива”. След 1890 г. се включва в литературния кръг на символистите. Публикува поезия, проза, драматургични творби, стихове за деца, приказки и рисунки в издания като „Русское богатство”, „Вестник Европы”, „Мир Божий”, „Аполлон” и др. Съиздател е на детското списание „Тропинка” (1905-1912 г.). След Октомврийската революция работи като библиотекар, занимава се с преводи, чете лекции в Народния университет в гр. Коктебел. Авторка е на над 20 книги за деца, сред които популярните за времето си „Жизнь Хитролиса”, „Крупеничка”, „Приключения Кроли” и „Ёлка” (повечето от книгите й са илюстрирани от нея), на сборника с разкази „Тайная правда” (1912 г.), и на стихосбирките „Стихотворения” (1899 г.), „Иней” (1905 г.), „Плакун-трава” (1909 г.), „Перекрёсток” (1913 г.), „Вечер” (1914 г.), „Куклин дом” (1916 г.) и „Последние стихи” (1924 г.). Умира на 16 август 1924 г. в Москва.